Време за четене: за първи път на български излиза роман на носителя на Нобелова награда Абдулразак Гурна
За първи път на български излиза заглавие от родения в Танзания английски публицист Абдулразак Гурна, който през 2021 година завоюва Нобелова премия за литература за „ своя безкомпромисен и състрадателен поглед върху последствията от колониализма и орисите на бежанците в пропастта сред култури и континенти “.
„ Край морето “ излезе у нас от издателство „ Лабиринт “, а в романа Гурна майсторски преплита тематиките за отчуждението, за измяната и отчаянието , разказвайки за двама политически емигранти , които в залеза на живота си, надалеч от топлите родни морета, намират схващане и амнистия.
Салех Омар идва на лондонското летище „ Гетуик “ от Занзибар, отдалечен остров в Индийския океан. Багажът му се състои единствено от дребен сак, където той е скътал най-ценното си владеене: махагонова кутийка с тамян. Навремето е имал магазин за мебели, имал е дом и семейство. Сега търси леговище от „ парадайса “ и единственото, с което може да се отбрани, е мълчанието.
Не след дълго Салех ще се срещне в дребен британски град край морето – този път северно, студено – със сънародника си Латиф Махмуд , академични учител, човек, с който ориста го сблъсква не за първи път, и двамата се връщат към спомените и предишното, към безпощадните вихрушки на бурното време, в което им е писано да живеят, освен с цел да разчистят сметките си с тях и между тях, само че и с цел да намерят пътя към изкуплението.
„ Още от първите редове разбираш, че си в ръцете на същински публицист, на човек, който има какво да каже за света. “ - Обзървър
„ Докато четеш, внимаваш да не си поемаш мирис от боязън да не развалиш магията. “ - Таймс
Getty
Абдулразак Гурна е роден на 20 декември 1948 година в Танзания, в султаната Занзибар , и през 60-те години на ХХ в., по време на революцията там, търси политическо леговище във Англия. Баща му и дядо му са бизнесмени, преселили се в Занзибар от Йемен.
Гурна е п рофесор емеритус по британска и постколониална литература в Университета на Кент . Автор е на 10 романа и на няколко сборника с разкази. На два пъти: през 1994 и 2001 година, е бил номиниран за „ Букър “, а през 2021 година получава Нобелова премия за литература.
Днес живее в Кентърбъри, Англия , само че поддържа тесни връзки с Танзания и Занзибар, където още има родственици и където пътува постоянно. „ Аз съм родом оттова. В мислите си пребивавам там “, споделя именитият публицист.
„ Край морето “ излезе у нас от издателство „ Лабиринт “, а в романа Гурна майсторски преплита тематиките за отчуждението, за измяната и отчаянието , разказвайки за двама политически емигранти , които в залеза на живота си, надалеч от топлите родни морета, намират схващане и амнистия.
Салех Омар идва на лондонското летище „ Гетуик “ от Занзибар, отдалечен остров в Индийския океан. Багажът му се състои единствено от дребен сак, където той е скътал най-ценното си владеене: махагонова кутийка с тамян. Навремето е имал магазин за мебели, имал е дом и семейство. Сега търси леговище от „ парадайса “ и единственото, с което може да се отбрани, е мълчанието.
Не след дълго Салех ще се срещне в дребен британски град край морето – този път северно, студено – със сънародника си Латиф Махмуд , академични учител, човек, с който ориста го сблъсква не за първи път, и двамата се връщат към спомените и предишното, към безпощадните вихрушки на бурното време, в което им е писано да живеят, освен с цел да разчистят сметките си с тях и между тях, само че и с цел да намерят пътя към изкуплението.
„ Още от първите редове разбираш, че си в ръцете на същински публицист, на човек, който има какво да каже за света. “ - Обзървър
„ Докато четеш, внимаваш да не си поемаш мирис от боязън да не развалиш магията. “ - Таймс
Getty Абдулразак Гурна е роден на 20 декември 1948 година в Танзания, в султаната Занзибар , и през 60-те години на ХХ в., по време на революцията там, търси политическо леговище във Англия. Баща му и дядо му са бизнесмени, преселили се в Занзибар от Йемен.
Гурна е п рофесор емеритус по британска и постколониална литература в Университета на Кент . Автор е на 10 романа и на няколко сборника с разкази. На два пъти: през 1994 и 2001 година, е бил номиниран за „ Букър “, а през 2021 година получава Нобелова премия за литература.
Днес живее в Кентърбъри, Англия , само че поддържа тесни връзки с Танзания и Занзибар, където още има родственици и където пътува постоянно. „ Аз съм родом оттова. В мислите си пребивавам там “, споделя именитият публицист.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ